Гръцки продукти

Гръцки продукти

ЗЕХТИН

Като основа на всяка рецепта, която присъства в гръцката традиционна кухняна, зехтин играе доминираща роля в гръцки

хранителни навици. Гръцкият зехтин е добре известен в целия свят със своята чистота, изключителен вкус и висока хранителна стойност. Ще го намерите навсякъде - в стъклени или пластмасови контейнери с етикет "Екстра Върджин".

МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

 В цяла Гърция ще откриете голямо разнообразие от уникални сирена. Те са от различни региони и се отличават с изключително качество. Заслужава си пътувайки в Гърция да опитвате местното производсво на бели и жълти сирена, като различните видове гравиера, кефалотири, минтзитра, фета, касери и много други. Някои от тези сирена може да ги намерите в цяла Гърция, други са специфични и се предладат само на местата, където се произвеждат и количествата стигат само местна консумация. Най-известнато е разбира се гръцкото сирене фета. Това е бяло сирене и е основна съставка на гръцката салата.

УЗО

Самото споменаване на Гърция извиква спомени за море, слънце, синьо-бели къщи и... узо. Анасоновата напитка е символ на страната и нейно национално питие, повод за гордост и посрещане на гости. Узото е неизменен спътник на срещите с приятели, защото узо не бива да се пие без компания.

От векове Гърция е известна с анасоновата си напитка, а наименованието “узо” се появява значително по-късно, когато страната започва да изнася питието. Първата дестинация, в която пристига узото е Марсилия, следвайки пътя от Азия към Европа, наричан “пътят на коприната”. Тогава напитката е носела етикет “за употреба в Марсилия” или “uso di Massalia”. И така, накратко, питието получило името си “узо”. 

Едно от най-популярните анасонови питиета в света е прословутото узо от Пломари на Лесбос. Островът е известен като родина на узото, благодарение на своите жители – заможни търговци, моряци и пътешественици, които не само ценели своята напитка, но нямали нищо против да я споделят с други народи.

Рецептата на прословутото узо Пломари е създадена от Исидорос Арванитис, който през 1894 година събира безценни съставки от остров Лесбос, за да открие най-добрата комбинация и да постигне най-изумителния резултат. Той използва меката вода на река Седунда, най-добрият анасон в света от Лисвори, звездовиден анасон, резене от Северна Евия, екстракт от мастиха от остров Хиос, канела, индийско орехче, сол от солниците на Калони и различни билки и треви от остров Лесбос, които и до ден днешен се пазят в тайна, за да бъде защитено богатството на острова. Тайна е и съотношението на съставките, ознаменувало крайния резултат. Когато Исидорос Арванитис, след упорити опити, успява до достигне до съвършен резултат застава пред въпроса как да бъде представена неговата напитка пред света по подобаващ начин. И така се създават уникалната бутилка на узо Пломари и специалната коркова тапа – неразривна част от имиджа на напитката. Това, което различава узо Пломари от другите анасонови напитки е не само уникалната рецепта, но и начинът на дестилиране. Процесът на дестилация продължава цели девет часа и протича по строги правила. Първоначално съставките се варят достатъчно дълго, след което се охлаждат парите, за да остане гъста течност. Тази течност се премества в характерните за производството на узо бакърени аламбици, където процесът по дестилиране продължава. Първата готова течност (главата), както и последната (опашката) се изхвърлят. Остава само сърцевината, най-доброто останало от съставките и преминало през сложния процес на дестилиране. Интересен е фактът, че компанията производител сама отглежда анасонът и резенето (див копър) в село Лисвори. Сърцевината се разрежда с вода от река Седунда, за да се постигне желания алкохолен градус и се налива в специалните бутилки на узо Пломари. В днешни дни производството на узо от Пломари се извършва в модернизиран завод и голяма част от процеса е автоматизиран, но правилата, както и самата рецепта, създадени от Исидорос Арванитис, продължават да бъдат следвани стриктно. Още от 19 век, когато износът на узо се увеличава значително, осигурява голяма част от дохода на населението. Днес старата фабрика е туристическа забележителност на остров Лесбос и служи за културни цели. Производството продължава в нова, модерна фабрика със строги хигиенни условия, съобразена със световните тенденции в бутилирането и опаковането. Традициите, обаче се запазват, както и използването на ръчно изработените бакърени аламбици, които са част от тайната на добрия резултат.

Но да си купите бутилка узо от Пломари съвсем не е достатъчно, за да усетите уникалния му вкус. За да постигнете това, е добре да сте запознати и с ритуала на пиене на узо.

-    Сервирайте питието с вода и/или лед. Водата придава така характерния за анасоновите напитки “млечен” вид, а ледът осигурява най-добрата за консумация температура. В чашата първо се сипва водата и се слага леда, за да не се образуват кристали.
-    Никога не слагайте бутилката узо в хладилника.
-    Сервирайте узото с малка чинийка с мезе. Напитката “обича” противоположни вкусове – кисело и солено или горчиво и сладко. Мезето е само, за да подчертае вкуса на узото, затова питието не се сервира с тежка храна.
-    Узо не се пие сам, добрата компания е гаранция за добрия вкус на питието

ИСТОРИЯ НА ВИНОТО

Гърция е страна с богата традиция във винопроизводството. Познато и почитано  като божествена напитка, древните гърци вярвали, че  виното ги доближава до боговете. Легендата за бог Дионисий разказва,че той се  ражда от връзката между бащата на боговете Зевс и простосмъртната Семела. Той е обичан и почитан бог, който покровителства лозята, виното и веселието.
На  керамичните антични съдове, открити при разкопки в Атика, ясно си личи култът към Дионисий. От този култ се появява и драмата , която е основна сценична изява в тази епоха. Възниква и се формира в контекста на атинските празници наречени Дионисии.  Именно те дават началото на прекрасното изкуство - театъра. Освен театрални постановки по това време  се провеждали и симпозиумите, на които  се водели интелектуални дискусии, обменяли  се идеи и всичко това е било съпроводено с церемониално пиене на вино.
Обикновените граждани на Древна Елада всяка сутрин са топели хляба си в купа вино. Единствено по този начин е било разрешено консумирането на неразредено вино. На симпозиумите етикетът  е  бил дискутиращите да разреждат виното с вода  и да е придружено с лека вечеря. Така те водели вдъхновени и леко опиянени дългите разговори часове наред. Пиянството е било осъждано още от тези времена. На жените не било позволено да присъстват на тези сбирки, с изключение на танцьорки и компаньонки, които са забавлявали присъстващите.
Във Византия виното свързва гръцките и библейски традиции. Древният бог Дионисий е преобразен като предава много от символиката си на Христос и на Императорите. Костантинопол е наричан от англо-саксонците Winburg - град на виното. Именно там се доставяло най-доброто вино от цялата империя. Виното винаги е  присъствало на трапезата на императорите и на обикновените хора.
Манастирите са едно от местата, където се отглеждат обширни лозови масиви. Много от тях са създали специални укази за производството, съхраняването и употребата на вино.
През 13-ти век, небезизвестния Свети Трифон, е канонизиран в светец на лозята и виното. Чества се на  първи февруари, но се празнува на 14-ти по стария православен календар, най-вече в областите Тракия и Македония.
Историята на съвременното гръцко вино и развитието на бутилираното вино в Гърция започва през последните петдесет години. През 1960 г. е направена голяма инвестиция в съвременни съоръжения и оборудване, което води до създаването на изключително добри гръцки вина.
Земята за лозарство  в Гърция е малко и е много скъпа поради планинския релеф на страната. Половината от произведеното грозде се използва за вино, останалата част се предлага на  пазара под формата на стафиди и десертно грозде.
Разнообразните географски и климатични условия в различните винарски региони на Гърция създават пъстра палитра от  най-различни вина. Климатът и почвите са отговорни и за това, едни и същи сортове да дават сравнително различни резултати. Най-южните части на страната са много горещи и сухи и гроздето получава достатъчно слънце, гроздето се бере още през август. В северните части, където климатът е сравнително по-студен и по-влажен и зимата е студена, беритбата започва през втората половина на септември и продължава и през октомври. На много места почвите са с вулканичен произход и крият в недрата си мрамор и варовик. Разлика има и между крайбрежните лозя и тези в планинските райони.
Мекият  климат, подходящите почви и над 3000 часа слънчево греене създават идеалната атмосфера за производството на вина от всякакво качество. В Гърция има 28 района с контролирано наименование за произход, разпределени в 10-те лозаро-винарски района: Македония-Тракия, Тесалия, Епир, Пелопонес, Йонийски острови, Крит, Цикладски острови, Егейски острови, Додеканес, Централна Гърция.
Създадени са много изби в различните региони на Гърция, в които посетителите могат да бъдат запознати с процеса на производство на виното и да се  дегустират  различни реколти.
Вината от  Северна Гърция в областта Македония.
В района на Кавала през 90те години  тютюнопроизводството се заменя с лозарство. По склоновете на известната от легендите за Дионисий и Орфей планина, Пангаио, съществуват благоприятни условия за отглеждане на лозя. Засадени са няколко добре познати  сорта  като Совиньон Блан, Шардоне, Семийон, Юни блан, Каберне Совиньон, Мерло, Сира.  Наред с тях  се отглеждат и няколко чисто гръцки сорта грозде, някои известни още от древността. Един от най-благородните е  Асиртико. Характерен за остров Санторини, напоследък сортът се засажда и в северните части на страната. От него се правят ароматни, свежи бели вина.
От сорта Ксиномавро, популярен в Науса и Игуменица се правят тежки, плътни, танинови вина, които в младостта си са леко “необщителни”.
Малагуса е много древен сорт. Като че ли позабравен в миналото, този силно ароматен бял сорт, винарите на Домейн Карас  започват да го отглеждат и популяризират в края на 20 век.
Мавродафни, в превод “черен лавров лист”, се среща в цяла Гърция и е добра основа за качествени червени вина. Както подсказва името на сорта, вината от него са с плътен червен до черен цвят.
Халкидики  е основен производител  на  вино. От лозята по слънчевите склонове на планината Мелитон, отглеждани при благоприятния климат и влагата от  Егейско море, се произвеждат  фини вина, характерни за региона.
Многовековна традиция е всички манастири в Атон да участват активно  в изкуството на лозарството и винопроизводството. Днес, на този къс земя благословен с мек климат, достатъчно слънчева светлина, хладен бриз и планински води, се отглеждат лозови насаждения  на различни сортове грозде като Родитис, Атири, Асиртико, Совиньон блан, Лимнион, Ксиномавро, Каберне Совиньон и Гренаш Руж. От тях монасите на Атон правят известните вина на Света гора.
По пътищата на виното
Представете си, че се разхождате в лозя,  дегустирате хубави вина и да разговаряте с хората, които ги произвеждат. С изненада ще откриете нови аромати и вкусове, които са в хармония с мястото, което до вчера само сте си представяли. Виненият туризъм става все по-популярен начин за отдих и почивка. И Гърция като страна производител на вино, предлага организирани екскурзии, с избрани маршрути в живописните местности на лозарските  региони. Емоцията се обогатява и  от посещения на уникални природни забележителности, археологически обекти, църкви, манастири, музеи. Преживяването е допълнено  с  добрата храна в  ресторанти, механи, ханове, както и местните магазини, в които се предлагат  регионални кулинарни специалитети.

За повече информация:
http://greekwinefederation.gr

МАСТИХА

Мастихата е богатството на Хиос, главно препитание на жителите му, основна суровина за износ и търговия и голям повод за гордост. Мастихата представлява вечнозелено дърво с набраздена по-тъмна или по-светла кора, в зависимост от възрастта, което вирее най-добре и единствено в сухата варовикова почва на остров Хиос. Въпреки, че дървото се среща и на други места по света, единствено в южната част на острова то отделя тази специфична смола. Векове наред дървото мастиха и смолата, която отделя са основна суровина за добив и доход на местните семейства. Днес 5000 хиоски семейтсва отглеждат мастиха. И днес, както в миналото безценната суровина пътува предимно за изток, към арабския свят. Още в Древна Гърция използвали смолата мастиха като избелваща зъбите дъвка – първата, позната в света. По-късно от дървесината на тези дървета се произвеждали клечки за зъби, специално за султанския харем. Първите свидетелства за култивиране на мастихата са от 250 г.сл.Хр., когато свети Исидор (покровител на Хиос) умира като мъченик и хората стават свидетели на истинско чудо – едно дърво мастиха “започва да плаче”. Още в древността, хората са знаели колко ценни са качествата на мастихата. И днешната индустрия (медицинска, мозметична, хомеопатична и др.) доказва това. Мастихата абсорбира холестерола, има антибактериални и антисепрични свойства, освен това подпомага храносмилането, стяга венците, лекува рани и стомашни язви. Мастиха се използва и в произвоството на алкохол (прословутото узо с мастиха от Хиос); в кулинарията – като подправка за сладкиши; и в рафиниран вид – в козметиката в състава на паста за зъби, шампоани и парфюми. Въпреки широката сфера на употреба, мастиката се добива по традиционен метод, използван още в древността. Правят се нарези в кората, за да може дървото да пусне своите “сълзи”, а почвата около ствола се покрива с бяла глина, която ще запази чисти ароматните бисери на мастихата. Отглеждането и добиването на мастиха изисква много търпение, усилен труд и работа от ранни зори. Но хората в Хиос знаят колко ценен е техния труд и колко уникален е ароматът на острова, който носи нотките на мастиха.