Alternative flash content

Requirements

Абонамент Новини Запишете се за НОВИНИ за да получавате идеи за пътувания и конкурси

FacebookTwitterGoogle Bookmarks

 

Гръцкият Гибралтар

Тесни калдъръмени улички, силно укрепени двойни стени, византийски църкви и величествени имения са  основни елементите  в  Средновековната Монемвася. Изградена върху огромна скала в морето на източното крайбрежие на Пелопонес, крепостта на Монемвася е една от най-важните на полуострова и не оставя безразличен нито един от хилядите туристи, които я посещават ежегодно. Наричат я гръцкият Гибралтар заради приликата.
Погледната от далече, скалата – плато, в която е вградена крепостта, като че ли  излиза от морето и спира дъха. За да се защитят от различни нашественици, местните жители през 6 век,  правят укрепление на върха,  което наричат Горния град. По-късно построяват малко селище  в подножието на скалата - Долен град, който укрепват с впечатляваща каменна стена. Стратегическото местоположение на Монемвася го превръщат във важен търговски център и пристанище. През вековете във владение на крепостта са влизали византийци, франки, венецианци и турци. 
През 11 век  е завладянa от  франките, които след това я предават на император Михаил VIII Палеолог и на гърците. През 1463 година преминава под суверенитета на Венеция, а през 1540 жителите на крепостта се предават на турците, чието присъствие е продължило до 1821 година. Монемвася  е сред първите освободили се градове на Пелопонес.
 Каменният град е свързан с отсрещния бряг с тясна ивица земя. Щом прекосите  централната порта, попадате в друг свят. Едно цяло автентично средновековно селище ви очаква, за да  ви пренесе в  миналото. Тук ще откриете кътчета белязани от времето и историята и ще изживеете незабравими романтични мигове.
Градът е разделен на два големи квартала, руините на Горния град и  Долния град, който все още съществува. Той е бил населен с моряци и техните семейства, за да имат по-лесен достъп до морето, докато в горната част, която е била допълнително укрепена със защитна стена,  са живеели богатите. Там се  намирали и административните  органи на града.
След като преминете през входа на крепостта ще видите статуя и  къщата, в която е  живял известният гръцки поет Янис  Рицос, лауреат на Нобелова награда. Византийска калдъръмена пътека ви отвежда  към централния площад, където се намира църквата "Христос, носещ кръста”, Голямото оръдие и археологическия музей, в който ще можете да се запознаете с цялата история на града.
 Разхождайки се по улиците, ще ви направи впечатление  силното венецианско влияние в архитектурата на каменните  жилища. Повечето са били възстановени с уважение и респект, запазвайки отличителните архитектурни елементи, като по този начин се подчертава красотата и историята на всяка сграда. Много от къщите  с камини и с изглед към Егейско море са превърнати в хотели, а гостите могат да се хранят в традиционни таверни и ресторанти, които съчетават съвременен стил с романтичната атмосфера на града. Голям брой магазини за народното творчество, сувенири, кафенета и барове са разпръснати  из лабиринта от улички придавайки очарование и неповторима атмосфера на Монемвася.
Забележителност са и 40-те византийски църкви, разпилени из града  сред множеството от сгради на миналото. Основна е катедралата на  Монемвася, основана през 13 век от Андроник II Палеолог и станала известна с популярната икона с  образа на  Христос, пренесена от Костантинопол от Исак Ангел.  Вътре  могат да се видят редки византийски и пост-византийски икони, включително и  иконата на  Окованият Христос във вериги преди да бъде разпнат с венец от тръни на главата му. В същата църква се намират и  два императорски трона от мрамор, и една превъзходна картина на Разпятието, датиращи от 14 век. Други също толкова интересни църкви, съчетаващи  византийски и венециански елементи, са Св. Анна (Базилика от14-ти век), Свети Павел (10 век) и Свети Стефан (16 век).
След като разгледате Монемвася и всичките й кътчета, трябва да предприемете разходка към Горния град. На върха на скалата, на платото, са останките на укрепения град, стените, кулите. Тук е било убежището и се е осигурявала безопасността на жителите от Долния град по време на честите вражески атаки. Единственият паметник в Горния град, запазен в добро състояние, е църквата "Света София", която датира от 12 век, призната като един от най-красивите храмове от осмоъгълна тип. Построена от император Андроник, „Света София” е следвала съдбата на града, превръщайки се ту в католическа катедрала по време на венецианската окупация, ту в джамия по време на турското робство, когато стенописите са били покрити с вар. Размерът на купола е впечатляващ, а в интериора на църквата са оцелели уникални стенописи,  датиращи от  17 век.
Панорамната гледка от Горния град е впечатляваща и ще остане незабравима. Незабравимо ще остане и усещането от посещението на този крепостен град в Пелопонес, очаровал и запленявал с красотата си през вековете пирати и нашественици, вдъхновил много поети и хора на изкуството.