Абонамент Новини Запишете се за НОВИНИ за да получавате идеи за пътувания и конкурси

FacebookTwitterGoogle Bookmarks

Остров Хиос

 

Хиос – остров на мастихата, лалетата, миналото...

Петият по големина гръцки остров се намира само на осем километра от турския бряг и носи на гърба си огромно минало, оставило отпечатъци по релефа и душата му под бавния съпровод на вълните, които Егейско море разбива в бреговете му.
Стръмните брегове на Хиос се катерят по зъберите на планините, където скалите съжителстват с дървета мастиха. По бреговете се простират бели градове и села, запазили средновековната си архитектура. Сред най-големите забележителности на острова са манастирите, като Неа  Мони (построен през 11 век) е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Но историята на острова започва своя разказ много далече в миналото, 6000 г.пр.Хр и дори още по-далече във времената, в които са се раждали древногръцките герои. Според някои предания на Хиос пристигат Тезей и Ариадна, пътувайки от Крит и с това започва засаждането на лози и производството на прословутото вино от Хиос. 
Дори името на острова е свързано с вълшебството на легендите – според едни “Хиос” идва от “Хиона” – дъщерята на първия местен цар. Според други Хиос е син на Нептун, при раждането на когото на острова валял много сняг (на гръцки сняг е “χιονι (хиони)”). А според трети финкийците и сирийците наричали мастихата “хиос”.
През 1000 г.пр.Хр. на острова дошли йонийците. Те построили велики градове и поставили основите на уникалната местна култура. Известен е фактът, че на Хиос, през 7 в.пр.Хр. се намира едно от най-известните за времето си училища по скулптура. По-късно, по време на Елинистичния период, островът дава един от най-големите историци (Теопомп), на който дължим голяма част от познанията си, свързани с походите на Александър Велики.
По време на Византийския период, Хиос е голяма морска сила в Егейско море, чиито кораби защитават острова от набези, идващи от изток. Докато не идват венецианците. Хиос не успява да се защити от венецианската флота и приютява чужденците, които са последвани от съседите си – генуезците. Любопитен факт е, че през този период самият Христофор Колумб живее на Хиос в продължение на цели две години. Всеки от тези народи оставя част от културата си на Хиос и отстъпва мястото си на Османската империя. Турците владеят острова 350 години.
Робството на Хиос се смекчава, поради един факт – производството на една безценна суровина, добивана само на това късче земя – мастихата. Голяма част от добива на смолата отива за султанските складове. Така народът на Хиос има привилегията да добива суровина, която не се среща никъде другаде.
От 1821 година, гърците са свободни и жителите на Хиос отново стават господари на своя остров, с изключение на периода на немската окупация от 1941 до 1944 година.
Хиос разказва с охота за своето минало, защото дори най-трудните години не са успели да пречупят неговия дух, не са успели да го променят, въпреки, че много народи са оставили своето влияние и частичка от своята култура. Животът на острова има своя собствена мелодия.

Лалетата на Хиос

Но не само богатството на историята правят днешния облик на Хиос. Един от неговите най-прелестни символи е лалето. Ако посетите острова в сезона на лалетата, ще видите хълмовете му, които тръгват от морето и растат към небето да се обагрят в ярки цветове. На Хиос се срещат шест вида лалета. Смята се, че холандски моряци, акостирали на Хиос останали поразени от красотата на тези местни цветя. И така занесли грудки в родната Холандия, където лалетата намерили благоприятна почва. Днешният символ на Хиландия, прословутите холандски лалета са пренесени от остров Хиос.

Мастихата на Хиос

Мастихата е богатството на Хиос, главно препитание на жителите му, основна суровина за износ и търговия и голям повод за гордост.
Мастихата представлява вечнозелено дърво с набраздена по-тъмна или по-светла кора, в зависимост от възрастта, което вирее най-добре и единствено в сухата варовикова почва на остров Хиос. Въпреки, че дървото се среща и на други места по света, единствено в южната част  на острова то отделя тази специфична смола.
Векове наред дървото мастиха и смолата, която отделя са основна суровина за добив и доход на местните семейства. Днес 5000 хиоски семейтсва отглеждат мастиха. И днес, както в миналото безценната суровина пътува предимно за изток, към арабския свят.
Още в Древна Гърция използвали смолата мастиха като избелваща зъбите дъвка – първата, позната в света. По-късно от дървесината на тези дървета се произвеждали клечки за зъби, специално за султанския харем.
Първите свидетелства за култивиране на мастихата са от 250 г.сл.Хр., когато свети Исидор (покровител на Хиос) умира като мъченик и хората стават свидетели на истинско чудо – едно дърво мастиха “започва да плаче”.
Още в древността, хората са знаели колко ценни са качествата на мастихата. И днешната индустрия (медицинска, мозметична, хомеопатична и др.) доказва това. Мастихата абсорбира холестерола, има антибактериални и антисепрични свойства, освен това подпомага храносмилането, стяга венците, лекува рани и стомашни язви.
Мастиха се използва и в произвоството на алкохол (прословутото узо с мастиха от Хиос); в кулинарията – като подправка за сладкиши; и в рафиниран вид – в козметиката в състава на паста за зъби, шампоани и парфюми.
Въпреки широката сфера на употреба, мастиката се добива по традиционен метод, използван още в древността. Правят се нарези в кората, за да може дървото да пусне своите “сълзи”, а почвата около ствола се покрива с бяла глина, която ще запази чисти ароматните бисери на мастихата. Отглеждането и добиването на мастиха изисква много търпение, усилен труд и работа от ранни зори. Но хората в Хиос знаят колко ценен е техния труд и колко уникален е ароматът на острова, който носи нотките на мастиха.

Кампос – тайните хиоски градини

Южно от град Хиос се намира най-различния и нетипичен за Егейските острови релеф – напълно равен и плосък пейзаж, гъсто пресечен от малки пътища. Градините с цитрусови дървета се редуват с високи дувари.

В миналото, още от 14 век Кампос е предпочитан от аристократичните фамилии, както местни така и генуезки. Красивите къщи са заобиколени от масивни каменни огради, предназначени да спират силния вятър в равнинната местност и да позволят на обитатели да поддържат истински райски дворове, обгръщащи къщите с уханни цветове и зеленина.

Кампос се простира на 10 километра дължина и 2 километра в ширина, а от запад     е обграден от верига ниски планини, богати на подземни води – причината Кампос да бъде толкова зелен. В миналото се използвали огромни дървени колела за напояване на цитрусовите градини, които и днес могат да се видят в някои от дворовете на старите къщи. Всяка от тях е разполагала с резервоар за вода, богато украсена с мраморни релефи, доказателство за уважението и истински култ към водата.

Между каменните дувари се провират сенчести алеи, облъхнати от аромата на жасмин, а всяка от къщите има етаж, който се издига над върховете на дърветата, за да позволява на стопаните да следят имота си. Характерна част от местната архитектура са вътрешните и външни стълбища, всяко със своя отделна функция. Сводести врати и прозорци, мраморни колони, аркади, балкони, поддържани от изящни арки, огромни, тежки порти, украсени с релефи, дворове, покрити със ситни камъчета и уникални изрисувани тавани в стаите – детайли, които дават ясна представа за разнообразието и различието на местната архитектура, създадена под въздействието на хиоската култура, смесена с генуезката.

За съжаление голяма част от къщите в Кампос са унищожени след голямото земетресение през 1881. Оцелелите къщи днес са превърнати във вили, но почти всички овощни градини се поддържат и обработват. Част от унищожените имения се възстановяват според архитектурата на разрушените къщи. Такъв е примерът с дома на Ардженти.

Един от най-известните домове и туристическа забележителност в Кампос е къщата на гръцкия художник Г. Митаракис – Митаракико. Тя представлява имение от масивна основна сграда, помощна постройка (анестатико), ателие, павиран с камъчета двор, стар резервоар за вода. Днес сградата е необитаем, но градините около нея се поддържат.

С министерско постановление от 1990 година, имения като Митаракико, Теттерико и Периволи са обявени за произведения на изкуството и архитектурни паметници. А работата по възстановяване на голяма част от останалите къщи продължава.

Места

Най-запазеното средновековно селище на Хиос е Места – едно от чудесата на острова. Селището е малко с изключително тесни улички, повечето покрити с арки. Къщите са построени плътно една до друга, така че в Места може да се влезе само през два входа. Архитектурно селището е планирано и построено като лабиринт, за да бъде предпазено от пиратски набези. Всеки крадец, дръзнал да ограби селището е обречен да се лута из тесните улички без да има друг ориентир, освен сводовете и арките над главата си, без да ноже да достигне до важните в Места сгради, разположени в самото й сърце. Места се образува от сливането на няколко византийски селища през 14-15 век, когато Хиос е управляван от генуезците. В средата на селището се издига кула, около която концентрично се разполагат къщите и тесните улички. Последната, най-отдалечена от кулата зона представлява долепени една до друга къщи с високи здрави зидове, образуващи крепостни стени. И днес може да се види формата на укреплението – неправилен петоъгълник с малки кули в ъглите. Централната кула по-късно е съборена и на нейно място е построен крамът “Велики Архангел” - построен през 15 век върху останките на стара византийска базилика. Иконостасът от масивно дърво е характерен пример от местната дърворезба. Целта на крепостната архитектура на генуезците е защита на уникалния местен продукт – мастиха.

Маврa Волиa

До селището Емпориос се намира един от най-красивите плажове на Хиос – Маврa Волиa (черни камъчета). В миналото, сега угасналия вулкан Псаронас, бълвал дим в небето и покривал земята с лава. Така Маврa Волиa е застлан с вулканични камъни, контрастиращи в наситен черен цвят на лазура на морето и синевата на небето. От тези камъни генуезците правели прекрасните настилки на дворовете в именията си в Кампос.
Маврa Волиa се намира само на 5 километра от Пирги и е известен с дълбоките сини води и прекрасната черна плажна ивица. В близкото Емпорио, могат да се наемат апартаменти и студиа, като селището предлага всички удобства за приятна почивка по гръцки.