Абонамент Новини Запишете се за НОВИНИ за да получавате идеи за пътувания и конкурси

FacebookTwitterGoogle Bookmarks

Самотраки

 

Самотраки – островът на древните мистерии

Да познаеш Самотраки е като да обгърнеш сам себе си с онази страстна
прегръдка, с която даряваш любимия си човек в първите дни на любовта, когато
лудостта на влюбването кара кръвта да кипи.
Влюбването, обаче може да се случи и с шепот. Шепот, роден от съвършената
тишина на Космоса вътре в теб. Тишината, която отчаяно търсиш, когато задъханият
ти делник те запраща във водовъртежа на мрачни мисли и тежки равносметки.
Тишината, изпълваща съществото в теб с бликащата от нея чиста радост. Тишината,
която те зарежда с нови сили след победата над собствените ти градски демони - това е
Самотраки.

Пристанището

Първата ни среща с острова е пристанището, на което акостират фериботите
свързващи го с континентална Гърция и с някои от другите гръцки острови.
Пристанищният град се нарича Камариотица и може да се каже, че с небрежния
си вид на пръв поглед не поражда романтични чувства и не предизвиква очаквания
трепет. Всъщност, както по-късно ще се уверим това е едно малко, заспало рибарско
селище изтикано в самия край на планинския склон до спасителния морски бряг.
Първият ни поглед от ферибота към Камариотица се сблъсква с вездесъщата
планина Сиос, която в следващите три дни ще виждаме където и да сме на острова.
Мощната й снага се е разпростряла навсякъде, но от пристанището на Камариотица
се открива и прекрасна гледка към най-високия й връх връх Фенгари (1624 м.).
Само за статистиката, този връх е и най-високият сред всички върхове на егейските
острови.

Самотраки е малък остров, някакви си седемнадесет километра делят единия
от другия му край. Островът представлява една скала запокитена в Егейско море,
което местните наричат Тракийско море. Самотраки е част от Префектура Еврос
в рамките на административната област Тракия. Еврос е гръцкото наименование
на река Марица, която, както си спомняме от часовете по география се влива в
Егейско море, съвсем недалеч оттук. Еврос, всъщност е гръцкия вариант на древното
тракийско наименование на реката, което е Хеброс.

Географското, икономическо и политическо значение на острова обаче е несравнимо с неговия статус на един от най-важните духовни центрове на древността. Мистичният и
до днес неразгадан култ към древните богове, наречен още Мистериите на Самотраки
е почитан от самия Филип Македонски II, от Лисандър царят на Спарта, от римския
нотабил Корнелиус Писо, от бащата на историята Херодот, от философите Платон,
Аристотел, Одисей, Агамемнон, както и от стотици други държавници, политици и
философи. Дори сега, няколко хилядолетия след създаването на култа, островът все
още ревниво пази тайнствената му сила.

Светилището на Великите Богове

Там, където планината плавно се спуска към спокойното лазурно море, малко
преди то да я поеме в своята мощна прегръдка се намират руините на Светилището на
Великите Богове, където са се провеждали мистерии подобни на Елевзинските. Това място се намира в близост до градчето Палеополис разположено в северозападната
част на острова на около десетина километра от пристанището Камариотица.
През 1874 година австрийска археологическа експедиция, начело с археолога
А. Конце започва разкопки около Палеополис. В резултат на нейната работа се
открива един от най-значимите храмови комплекси от пределинистичната епоха.
Целият този комплекс, който днес е отлично консервиран и може да бъде посетен
като музей на открито е посветен на Каберийския култ към Великите Богове.
В Пантеона на боговете, почитани от поклонниците на култа основно място
заема богинята Аксерос, която по-късно се асоциира с древногръцката богиня
Деметра или Сибила. Тя се изобразява навсякъде с придружаващи я лъвове, както
и с боговете Аксиоксерос и Аксиосерса, които по-късно древните елини разпознават
като Хадес и Персефона. Практически култът към Великите богове се е изразявал
в молитви, отправени към боговете, в ритуални жертвоприношения на животни,
поднасяне на молитвени дарове, както и в организиране на празненства в чест на
боговете.

Според легендата именно на това място, на едно от тези празненства македонският цар Филип II среща Олимпия и я прави своя съпруга. Същата тази Олимпия впоследствие дарява царя с наследник, който по-късно ще стане най-великият пълководец на древността - Александър Македонски.

Архитектурните паметници

Независимо от това дали сте изкушен от древната история на острова или просто търсите трепета от досега с райски пейзажи това е вашето място. Само на някакви стотина метра от главния път, изведнъж в планината, сред идилична маслинова
горичка, пред вашия поглед се откриват древните руини. Архитектурните паметници,
открити при разкопките са: скални олтари от 2 хилядолетие пр.н.е., Анакторон (храм
за посвещение в ниска степен на мистериите, датиран от около 500 г.пр.н.е.), Хиерон (или така наречения “Нов храм”, използван за посвещение във висшата степен на
мистериите, датиран от около 300 до 150 г. пр.н.е.), т.нар. “Зала на хоровите танци”,
съкровищница, Олтарен двор, “Ротондата на Арсиное”, кръгово пространство с каменни седалки от V век, пропилеи (параден вход към храма от около 340 г. пр.н.е.),
битови сгради, некропол. Днес, на мястото, където се е издигал основният храм могат
да се видят само пет от общо четиридесетте дорийски колони, които са го обграждали,
както и оцелялата във времето част от западната стена.
Статуята на младата богиня
Нике, датирана към 130 г. пр.н.е е украсявала именно този храм, но както всички добре
знаем понастоящем е един от основните експонати в парижкия Лувър. Тя е изработена
в чест на пълководеца Димитриус, удържал победа в битката срещу Антиохий III в
открито море, близо до бреговете на Кипър. В първоначалния вид богинята Нике е
поставена на пиедестал с разперени криле на мястото на ръцете. Пиедесталът е издялан
във формата на нос на кораб, а според замисъла на скулптора богинята го направлява в
бурното море и така помага на войниците на Димитриус да удържат победата. Статуята
е дар от жителите на Родос донесен в Самотраки през 190 г.пр.н.е.

На юг от светилището са останките на Ротондата на Арсиное, датирана към 288-281 г.пр.н.е. В древността, по времето на ежегодния летен фестивал тук са извършвани
жертвоприношенията, церемониите и другите религиозни обреди. С диаметър от
20 метра, ротондата е най-голямата позната ни древногръцка кръгла структура.
Тя е посветена на царица Арсиное, съпругата на цар Лизимах. През 306 г. пр.н.е.
Лизимах, бивш пълководец и генерал от армията на Александър Велики, става цар
на Тракия.

Лутра

Отправната точка на всяка планинска експедиция е малкото градче Терма, още
известно и като Лутра. Всъщност, и двете наименования говорят за наличието на
термални извори в планината, в полите на която е построено градчето. Думата “терма”
е с латински произход и означава “топъл извор”, а думата “лутра” е гръцка и означава
“баня”.
За да почувствате истинската магия от единението с природата на острова си
отделете най-малко два пълни дни, през които да изкачите планината над Терма.
Първата наша цел са планинските езера, известни като “Грия Ватра”. След около час изкачване внезапно пред погледа ни изниква първото езеро. То сякаш е изскочило от скалите като планинските козлета, които са навсякъде на острова. И ако не се чуват радостните викове на щастливците, които вече се къпят в топлите му води е твърде вероятно да го пропуснете. Сега, обаче езерото е пред нас, потопено в пищната зеленина, избуяла сред заобикалящите го планински зъбери.

Времето, с което разполагаме за да видим острова е кратко, затова се отправяме към селцето Профитис Илияс (Пророк Илия). Местните жители тук от векове отглеждат кози и овце и са известни с вкусните си месни специалитети, които са основната причина за нашия припрян набег. Пътят до селото се вие през най-дивата и стръмна част на планината Сиос. Сред маслиновите и овощните градини, през които минаваме срещаме много повече бързоноги планински козички, отколкото хора.

На видно място във всяка таверна в селото, на чеверме се върти козле и от него се разнася онзи неустоим аромат, след който почти в сомнамбуличен транс се запътваме към първата свободна маса. Както е известно гърците приемат храненето като ритуал, почти като свещенодействие. Затова почти всеки гост на острова непременно опитва вкусното чеверме от кацики, както гърците наричат въртящите се на шиш козлета.
След изключително приятната вечеря се спуснахме бавно към Хора - столицата
на острова.
Всъщност аз не съм съвсем неподготвен, за това което ме очаква – зная, че заради отлично запазената си архитектура градчето е обявено от Министерството на културата на Гърция за защитен обект още през далечната 1978 година. Основната причина за това са прекрасните каменни къщи, които са се сгушили една до друга, амфитеатрално разположени върху планинския склон. Обикновено те са двуетажни постройки, в които нерядко на първия етаж голямата фамилия развива своя бизнес – уютни кафенета, малки сладкарнички, магазинчета за сувенири и въобще всичко, от което туриста има нужда.

Морският бряг

С тези планински разходки като че ли бях забравил, че се намирам на остров, т.е. на парче суша отвсякъде обградено от чудно синьото Егейско море.
Малките каменни плажчета са навсякъде по крайбрежието, импровизирани или
пригодени за тази цел те неудържимо привличат романтично настроените двойки с
възможността за уединение, която предлагат.
Никой, който е посетил острова, обаче не трябва да се лишава от това да прекара
поне няколко часа на и на приказния плаж Пахия Амос. Любител съм на плажуването и съм ходил на много плажове у нас, в цяла Гърция, а и по най-екзотични места по света, но никъде другаде и след много часове, прекарани под слънцето не съм искал да остана още дълго, дълго.

Самотраки ще остане в сърцето ми с тази тишина и спокойствието, което ме
изпълва винаги, когато чувствам мощния прилив на любовта.
През тези няколко дни от моя живот любовта беше Самотраки – този, колкото
достъпен и близък, толкова и загадъчен и далечен остров, на който за малко се
докоснах до себе си...

 Пътепис на Янчо Янков от конкурса – Разкажи ни Ти в Гърция