Абонамент Новини Запишете се за НОВИНИ за да получавате идеи за пътувания и конкурси

FacebookTwitterGoogle Bookmarks

Западна Македония

Западна Македония е една от 13-те области в Гърция с главен град Козани. Разположена е в северозападната част на страната и граничи с областите Северна Македония (на изток), Тесалия (на юг), Епир (на запад), както и с F.I.R.O.M и Албания.

Западна Македония се характеризира с планински релеф и гористи местности, една от най-зелените части на страната.

Какво да видите в региона и къде да отидете:
КозаниКозани е най-големия град на административна област Западна Македония и център на Гръцката православна църква. Намира се близо до язовир Полифито и на 120 километра от Солун. Създаден е през 13 век. Тогава е построена и камбанарията на Свети Николаос, която е символ на града. От същия период са съхранени и редица господарски домове, църкви и училища като доказателство за разцвета на търговията през 13 век.
Един от най-любопитните факти за града е неговата популярност като производител на гръцки македонски шафран Крокос Козанис, който се смята за един от най-ценните в света. От цялата територия на Гърция, шафран се отглежда единствено в Козани.
Сред забележителностите на града са Университет на Западна Македония, Националния исторически и фолклорен музей, втората по богатство библиотека в страната (след тази в Атина), Археологически музей, господарските домове Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис.
В края на зимата ежегодно в Козани бива организиран карнавал, който продължава цели 12 дни и е сред основните притегателни за туристите магически сили на региона. Именно тогава в града се стичат хора от цялата територия на страната, от съседните страни и дори цяла Европа.
ВелвентоВелвенто е малък град в ном Козани с около 4000 жители. Разположен е сред буйни зелени равнини и овощни градини. Малките му площадчета, тесни улички, прекрасни кътчета и модерните къщи, застанали гордо до по-старите си „роднини” в традиционен стил създават очарователната визия и неповторима атмосфера на градчето. Днес Велвенто примамва своите гости с простотата на живот близо до природата, заедно с всички ненатрапчиви удобства на съвремието.

Сред основните забележителности на града са византийската църква Свети Мина от 12 век и Свети Николаос, построена през 1591 година. Базиликата Свети Николаос е с дървен покрив и стенописи на художника Николас oт 1588 г., които изобразяват сцени от възкресението, живота и страстите Христови, мъчениците от Стария завет и светците в естествена големина, изобразени в три зони. Две централни икони и дванадесет изображения на апостолите са реставрирани и датирани, смята се, че са рисувани през 1599 г. Постройката на църквата е стара, без характерните по-късно странични крила на християнските византийски храмове. Притворът е разрушен. Свети Николаос е дарение от Георгиос Мутафис и неговата съпруга Кирос. Векове наред се смята за един от най-важните храмове в Македония.

Друга забележителност, която не бива да се пропуска в град Велвенто е  "Konstas Mansion", която е реновирана и отворена като етнографски музей и музей на фолклора. В старата сграда, която сама по себе си представлява местно богатство се помещават спомените на региона, доказателства от миналото, илюстриращи живота, битието, земеделието и богатството на фолклора.
Ако отидете във Велвенто, със сигурност ще забележите едно от най-красивите му чудеса – Мостът на язовир Полифитос. Той е един от най-дългите мостове в Гърция с дължина от 1,372 метра. Построен е между 1972-1975 година и е част от шосе GR-3/E65 (Атина – Ламия – Лариса – Козани – Флорина). Гледката на моста, пресичащ езерото, особено по изгрев или залез е почти „космическа”.
ПтолемаидаПтолемаида е днешното наименование на стария град Кайляри. Намира се на 28 километра от главния град на областта Козани. През 1900 година е бил град с чисто турско население, което след Лозанския мир през 1923 година се изселва и Птолемаида е заселена с бежанци от Мала Азия  (т. нар. понтийски гърци), както и с етнически българи. През 1927 г. градът е прекръстен от Кайляри на Птолемаида на името на пълководеца Птолемей I Сотер от армията на Александър Велики. Смесеното население на града съставя разнообразието на днешната му култура и фолклор.  
Основна забележителност на града днес е Палеонтологическия музей на Птолемаида от 1997 година. Той събира в себе си миналото на региона до най-дълбок древност. Модерната сграда помещава ценни експонати. На партерното ниво са подредени артефакти, ценни за палеонтологията, но съществува и помещение, което приютява произведения на известни художници. Галерията е създадена през 1998 г. по предложение на персонала и днес там се помещават повече от 300 картини на популярни гръцки творци.
Експонатите в Палеонтологичния музей са разделени на скали и фосили, на гръбначни и безгръбначни. Някои от ценните експонати са бивни на мамути и древни слонове, челюст на хипопотам и кости на едър рогат добитък. Експонати датирани от 1 до 3 милиона години. Сред експонатите се намират и брахиоподи коремоноги и двучерупчести мекотели на възраст 70-80 милиона години, както и примитивни оръдия на труда от гранит, кварц, калцит и др.
В музея има и постоянна експозиция с артефакти от местния културен живот и битие. Фолклорни експонати от облеклото и бита на хората.
Нимфео Каменното селище Нимфео се намира на склона на планината Вич на 1346 метра надморска височина. В миналото (17-19 век) Нимфео е важно средищe на търговията със злато и сребро. Години наред остава пусто и безлюдно, за да бъде възстановено като важен исторически център на региона със запазените домове на богати търговци, църквата Айос Николаос и школата Никиос, която помещава тренировъчен център на Солунския университет Аристотел. Възстановени са местни златарски работилници, които онагледяват местното ювелирно изкуство от миналото и предлагат на туристите възможност да отнесат със себе си скъп спомен от Нимфео.
Освен с миналото градчето е известно и с "Arcturos Environmental Centre” – институция, основана с цел опазване на околната среда. Особено засилено работи за защитата на кафяви мечки (център Арктурос) и вълци (център Агратида), които не могат да оцелеят самостоятелно в дивата природа. Петдесет хиляди посетители годишно посещават център Арктурос, наричан още Резерват на танцуващите мечки, който приютява кафяви мечки, които са били използвани за панаирни забавления и впоследствие иззети от собствениците им.
Местността предлага забавления като трекинг, планинско катерене, туризъм, наблюдение на птици, офроуд маршрути и др.
ФлоринаВръзката на Флорина с влакова линия от 19 век със Солун предполага развитието на града. Археологически музей, Художествена галерия, прекрасна река, работилници, Музей на модерното изкуство, площад, украсен със стари, достолепни сгради и очарователни кафенета, това богатство предлага днес града на своите посетители.
А около Флорина се разполагат цели шест приказни езера – Вегоритида, Петрон, Зазари, Химаритида, Малка и Голяма Преспа. Впечатляващи крайбрежни каменни села и красива река. Това е любимото място за снимки на режисьора Тео Ангелопулос. Именно тук са заснети голяма част от филмите му.
Преспанските езераНационален парк Преспа е първата защитена трансгранична зона на Балканите. 4900 кв. км. площ с влажен климат предразполага изключително богато биоразнообразие. Повече от половината видове птици, бозайници и земноводни на територията на Гърция се срещат тук, а 9 от 23-те видове риби са ендемични, т.е. срещат се единствено в района на Преспанските езера и никъде другаде.
Голямато (Megali) преспенско езеро се намира между Гърция, Македония и Албания. На гръцката му страна на брега се намира известното село Псарадес с популярните си таверни. Непременно опитайте местните рибни специалитети от пресния улов сладководни риби от езерото. А после се разходете с лодка из спокойните му води, където можете да видите известните "askitariá" – отшелнически клетки от 14-15 век. По време на османското владичество местността привлича много монаси, които намират уединение по бреговете на Голямото преспанско езеро.
В Малкото преспанско езеро се намира Агиос Ахилиос  - остров, свързан с брега с 650 м дълъг плаващ мост. Агиос Ахилиос (Свети Ахил) е седалище на Самуил (както и лобното му място) и Българската патриаршия. Днес още има следи от крепостите и дворците от самуилово време.
Крайбрежието на Преспанските езера е осеяно от китни селища, а близостта с природата, местната кулинария, биоразнообразието превръщат региона в различния избор, този, който не бива да се пренебрегва. Почивка в местността обещава плуване, гребане, разходки, риболов и наблюдения на птици (има четири обсерватории в района на езерата), разходки, туризъм, срещи с природата.
КасторяГрад Касторя е център на дем Касторя и е известен с омайващо красивите си гледки, тъй като е разположен на полуостров в езеро Касторяс (eзеро Oрестиада). Панорамата, която предлагат прозорците на къщите и терасите на таверните в града е особено зашеметяваща привечер.
Само на 15 метра от водата през 1954 година е открита Пещерата на дракона. По време на картографирането й е са намерени пет коридора, множество отделни помещения и подземни езера (най-вероятно седем на брой). Скелетът на мечка от ледената епоха (отпреди 10 000 години) предизвиква интереса на учените, а легендата, че вътре има съкровище, което се охранява от дракон дават името на пещерата. Според изследователите са били необходими около 6 милиона година, за да може водата да оформи сегашния вид на Драконовата пещера.
Сред костурските забележителности е и музей на фолклора „Нерандзи Айвази“, разположен в една от най-старите къщи на града. Музеят отваря врати през 1972 г. като запазва оригиналните мебели на имението от 16 и 17 век. Къщата разполага с три мазета, две стаи, работилница за обработване на кожа на първия етаж, две спални, две дневни и още две стаи на втория етаж.
На територията на Касторя се намира древното езерно селище Диспилио с дървени къщи и сплетени клони, оглеждащи се във водата. Следите от селище датирано през 5500 г.пр.Хр са открити около езерото. Днешните къщи, доказват, че това е най-старото езерно село в Европа.
ГревенаГрад Гревена съществува от Средновековието. Още през 11 век е бил средище на Охридската архиепископия. Днес градът предлага алтернативен туризъм на любителите на гъбни специалитети, както и на онези, които предпочитат да берат гъбите си сами. В региона растат 1300 вида гъби. В таверните и ресторантите на Гравена можете да опитате най-разнообразни гъбени ястия с диворастящи гъби, пресни и сушени гъби, гъбени сосове и дори гъбен ликьор.
Освен това Гревена предлага приятна разходка из градските улици, романтиката на река Гревенитис, снимки със знаковата часовникова кула на Елефтериас, Аймилиану, където можете да почувствате пулса на нощния живот. Сред забележителностите са още мелницата Мил Бусиос, библиотеката на Гревена, Общинския музей и Митрополитската църква, която помещава и църковен музей. В близкото село Милиа се намира Палеонтологически музей с най-големите открити в света бивни на мастодонт. Mесец август в Гревена предлага Фестивал на гъбите, а февруари – карнавалът "Anakatosária".
СиатистаСятиста е малко градче, разположено на склоновете на планината Синяк на хълма Велиа (Гривас) на 950 м. над морското равнище. Градът в миналото е отправна точка за пътувания на търговци на шафран, кожи, нетъкан текстил и прекрасните местни вина. В онези дни вината на Сятиста са смятани за най-добрите на Балканския полуостров.
Всяка година на 15 август в градчето се чества Дева Мария като мъжете от селото тръгват на шествие на коне към манастира Успение Богородично начело с иконата на Богородица. Празникът преминава под звука на разливащото се по чашите уханно местно вино и танца на конете.
Туризъм, трекинг, катерене, кулинария, риболов, колоездене, романтични и образователни разходки – всичко това, можете да откриете в Западна Македония. И още нещо – ски през зимата в курортите Каймакчалан и Вигла.
 За да откриете още едно лице на Гърция!